Забранената гора

by **The_Colorful_Girl** 29/12/2008, 4:00 pm

Забранената гора беше мрачна и извънредно опасна за учениците от Хогуортс, особено за първокурсниците.В гората имаше различни създания и ти не можеш да знеш кое е опасно и кое не е.

by Ив 25/1/2009, 1:08 am

Въпреки всички слухове и забрани за влизане в Забранната гора,Сюзън
много искаше да влезе и да види за какво толкова вдигат врява!Един
мрачен следобред Сю имаше свободен час и реши,че едва ли има
по-подходящо време.Отдалечи се от замъка и се приближи да Забраненото
място.Когато влезе сякаш нож мина през нея...усети много странно
чувство.Спря за миг...от страх.Краката и едвам се движеха.Тя продължи
въпреки всичко.След около 5 минути разбра,че е влязла много навътре в
гората и няма идея къде се намира.Чу стъпки и се стъписа.Просто не
можеше да се помръдне.Бавно извади магическата си пръчка и
прошепна''Лумос''.Върха и светна и озари всичко наоколо,въпреки че над
дърветата не се виждаше апсолютно нищо.Тя отново чу стъпките и се
оплаши още повече.Започна да се върти на посоки,без да знае къде
отива...а стъпките наближаваха.Беше се обърнала на зад,за да види дали
не я следи някой когато ненадейно се бутна в някой.Тя падна на
земата,после се изправи и видя едно голямо окосмено лице.Беше
Хагрид-пазача на дивеча.
-Сюзън,какво правиш тук?-попита той.

-Аз...Ъъъъ...изгубих се!-това беше първото което и хрумна.
-Толкова навътре в гората?-учуди се Хагрид
-Аз...да..!-заекваше тя.
-Е,както и да е!Хайде,да се махаме оттук!-каза той,после се обърна за последно,направи странна физиономия и я потупа да тръгва.

by **Rain** 27/2/2009, 9:25 pm

Кристиан се появи от нищото.Беше съсипан - макар сам да бе поискал да скъса с Емма...Но нима можеше да направи друго?Не изпитваше нищо към нея отдавна.Откакто тя го нарани ,когато бяха в палатките.Бе 'и го казал по този начин ,за да 'и го върне ,но сега...Не ,не съжаляваше ,нито се разкайваше ,но му бе дискомфортно.Може би заради начина ,по който беше 'и заявил ,че не я обича.Сега искаше да има нова връзка ,но без тъпи проблеми ,просто да си изживее живота.На тъмнината момчето изглеждаше забележително - от кървавите рани на ръцете му бяха останали само червени ,красиви белези.Те блястяха.Косата му бе отражение на звездите.Не на луната ,защото луна нямаше.Беше новолуние...За пръв път в живота си Кристиан почуства страх.Страх ,за самия себе си.Познато чувство...И същевременно чуждо.
-Това не съм аз... - промълви той на себе си.
Имаше навика да си говори сам и това не му пречеше ,макар много хора да го мислеха за откачил.Момчето въздъха и насред гъстата растителност седна на един дънер ,на паднало дърво.Скри лицето си в ръце.
-Невероятно ,просто невероятно...
Момчето почувства облекчение когато чу непознатия глас зад себе си.Не знаеше защо ,но го почувства.Бавно се обърна.Там в сянка стоеше някакво момче.ТО бе предпазливо и не се показа на светлината от звездите.Сетне бавно започна да се приближава...
-А ти си...?
Той изчака за отговора...

by Sponsored content

Забранената гора

Забранената гора

Re: Забранената гора

Re: Забранената гора

Re: Забранената гора